БЕЗИСТЕН
Сградата на „Безистен“-а в Шумен сочи точно идеалния център на
града в 1529 година, когато е построена. Паметник на архитектурата от
времето на разцвета на Османската империя, сградата е елемент на
една господстваща градоустройствена традиция от тази епоха –
разполагането на покрити чаршии, търговски ханове в структурата на
обща сграда – търговски център, място за парични (финансови)
операции. Този архитектурен модел е приложен за пръв път в Бурса и
Одрин, а после във всички големи градове на империята.
Правилната езикова форма на понятието е Бедестен – това означава
“базар, борса, търговски център”. Произлиза от думата “bezzasistan,
bezistan” (място, където се купуват и продават платове), използвана в
арабските и персийски езици. Това е мястото, където се извършва
междуградска и международна търговия и то винаги е било
търговският център на населеното място. В този аспект покритите
базари (безистени) са сред най-важните елементи на градското
пространство.
Безистенът в Шумен е един от най-старите и удивително съхранени и
до днес покрити пазари. Построен е в първите години от управлението
на султан Сюлейман Великолепни (епоха, която се оценява като
своеобразен връх в развитието на империята). Уникална е неговата
архитектура – тя сериозно се различава от архитектурата на другите
безистени, а в нея можем да видим силното влияние на силуетите на
постройки от адриатическите градове (Котор, Будва и, разбира се,
Дубровник).
В годините на построяването му търговските връзки на империята
фаворизират дубровнишките търговци – градът-република все още е
силен конкурент на Венеция, която по принцип се възприема като
противник. Ето защо с протекцията на султана и с вероятно участие на
дубровнишки архитекти е построена сградата на „Безистен“-а. По
исторически данни колонията от дубровнишки търговци експлоатира
безистена в продължение на около две века.
БЕЗИСТЕН
Уникалността на Безистена е не само в неговата принадлежност към
високите образци от историята на османската архитектура. На
практика едва ли са много днес архитектурни съоръжения в Европа и
света, които 500 години след построяването си, могат да бъдат
успешно експлоатирани с публична, търговска и бизнес цел.
Тази архитектурна строгост крие зад стените си щедри пространствени
решения – застроената площ на обекта е 800 кв.м., а разгънатата 2261
кв.м. Двата етажа, с характерните за османската архитектура
свободни вътрешни пространства между етажите, предполагат
неограничен брой интериорни решения.
Важен факт е, че в продължение на почти пет века (с изключение на
последните две десетилетия) „Безистен“-ът винаги е бил
функционираща търговска зона. След основна вътрешна
реконструкция през 1970 г. сградата е наименувана „Търговски базар –
чаршия“. В нея са разположени магазини, кафенета, заведения за
храна. Една от последните трансформации е от 2002 г., когато в нея
заработва голяма модерна дискотека (денс клуб).
Друга забележителност на сградата е, че в непосредствено съседство
и като комплекс с нея се е намирала една от най-известните
обществени бани от онази епоха (Сунтур баня). Тя също беше запазена
до края на 2000 г., а теренът е с размер от 538 кв.м.
В продължение на почти три десетилетия след 1970 година сградата е
част от веригата на „Балкантурист“ – държавната туристическа фирмамонополист в този период. Тя развива обекта и като търговска и като
туристическа атракция
Едно от предимствата на „Безистен“-а е, че и в момента тя е със статут
на търговски обект, в които може да се извършва такава дейност без
промяна на предназначение.
Усещането за сигурност и защита, която сградата трябва да дава на
търговци и клиенти, е видно в архитектурните решения – стени от
монолитна каменна зидария с дебелина от 120 см., напомнящи
фортификационно съоръжение, липса на прозорци, входна врата,
наподобяваща вход на крепост. При внимателно вглеждане в профила на
стените и днес могат да се открият каменни блокове, вероятно донесени
от руините на втората българска столица – Велики Преслав (Еski stanbul)