Цели на Камарата

Основна цел на Камарата е да даде своя принос за създаване и развитие на взаимноизгодно сътрудничество и партньорство между бизнеса на България и Турция, а също между тях и трети страни, за обединяване усилията на държавните и органите на местна власт и тези на своите членове, за създаване и поддържане на бизнес среда, стимулираща взаимната търговия и инвестиции. Като сдружение в частна полза Камарата насочва дейността си към разкриване на нови възможности за бизнес между двете страни в интерес на своите членове чрез развитие на търговията и инвестиционната активност.

Органи на управление

Органи на управление на Камарата са Общото събрание и Управителния съвет.

Управителният съвет се свиква най-малко три пъти годишно от Председателя.

Контролен орган на Камарата е Контролният съвет.

Мисията на Камарата се изразява в следните цели и дейности:

• – да даде своя принос за създаване и развитие на взаимноизгодно сътрудничество и партньорство между бизнеса на България и Турция;да съдейства за обединяване усилията на държавните и органите на местна власт и тези на своите членове, за създаване и поддържане на бизнес среда, стимулираща взаимната търговия и инвестиции;да организира съвместни бизнес форуми със сходни организации от страната и от Турция;
• – да провежда семинари и информативни срещи за възможностите за финансиране от европейските фондове;
• – да предоставя консултантски услуги на български бизнесмени, желаещи да инвестират в Р Турция;
• – да предоставя юридически услуги на бизнесмени от Р Турция, чиито бизнес намерения са свързани с нашия регион;
• – да предоставя консултации по договорно-правни, финансови, данъчни, митнически и др. въпроси, свързани с търговията и инвестициите;
• – да разпространява бизнес оферти на членовете на Камарата;
• – да съдейства при рекламирането на дейността и продуктите на членовете си;
• – да осигурява достъп до информация за пазарните условия на двете страни;
• – да улеснява достъпа на членовете до финансиране на техните инвестиционни проекти;
• – да оказва помощ на членовете си при необходимост от административно правна защита на техните интереси на територията на Р България;
• – да осъществява представителство на членовете и защита на интересите им пред органите на държавната и местна власт.

От 2013 г. насам Българско-турската търговско-индустриална камара (БТТИК) развива устойчива дейност като организира бизнес форуми, информационни семинари, търговски мисии и др. мероприятия, насочени към развитието на двустранните търговско-икономически отношения, а посредством официалната си интернет страница предоставя актуална търговско-икономическа информация.

Визията на Българско-турската търговско-индустриална камара (БТТИК) е да работи за утвърждаването си като неправителствена организация с принос към увеличаването на двустранния търговски обмен и инвестиции, базирани на взаимноизгодни отношения, като за целта работи в сътрудничество с представители на бизнеса от двете страни, неправителствени организации, представители на държавната и местната власт, както и на дипломатическите мисии.  

Според данните от trademap към края на 2021 г. Турция заема втората позиция при вноса във България (3,661 милиарда долара), пета позиция при износа от България (2,587 милиарда долара) и при формирането на търговския стокообмен  следва Германия, Румъния и Италия и с дял от 7% заема четвърто място. 

Търговията и инвестициите през последните години се развиват в положителна посока, но сме на мнение, че има сериозен потенциал за ръст като се отчетат съседството и допълващите форми на икономиката на двете страни. Този потенциал може да се реализира като чрез бизнес събития бизнесмените се запознаят, опознаят, обменят опит и идеи.

В тази връзка, бих искал да изкажа своята най-искрена благодарност на г-н Фикрет Индже, основател и почетен председател на Камарата за неговия визионерски подход и за успешната дейност, ориентирана към резултати и обединяваща всички под един покрив, реализирана под негово ръководство.

Поднасям своите сърдечни благодарности на членовете на Камарата, които бяха плътно до нас и ни помагаха и подкрепяха. Благодаря и на представителите на учреждения, ведомства и други организации на двете страни.  

В предстоящия период ще продължим да работим устойчиво и отговорно за развитието на двустранните търговско–икономически отношения.

Всички, които имат желание да правят бизнес между Турция и България, да бъдат част от визията на Камарата, фокусирана върху развитието на двустранните търговско–икономически отношения е „добре дошъл“ като член сред нас.

С пожелания за здраве и успехи,

Бурхан Немутлу  

През 2018 г. турската икономика бележи ръст с 2,8%, като през четвъртото тримесечие на 2019г. той е 6 % в сравнение със същия период на предходната година, а ръстът за цялата 2019 година е 0,9 %. През 2018 г. турската икономика се нарежда на 13-то място. За последните 16 години брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция бележи изключителен ръст като се увеличава и от 236 млрд. долара (2002) достига 784 млрд. долара (2018).

През 2019 г. БВП на човек от населението се увеличава 2,5 пъти спрямо този през 2002 г., като се покачва от 3,581 долара на 9,127 долара. Според Паритетът на покупателната способност (ППС) БВП на човек от населението през 2018 г. се е увеличил на 28,384 долара. Според класацията по текущ БВП към 2019 г. Турция се нарежда на 19-то място в света и 7-мо място в Европа по големина на икономиката.

През 2018 г. общият размер на държавния дълг като процент от БВП на Турция е 30,4%, много под Маастрихтския бюджетен критерий, който е 60 %.

Сумата на преките инвестиции, направени от турски предприемачи в чужбина в периода 2003 – 2019 г. достига кумулативно нивото от 45,6 млрд. долара.

Общият обем на търговията в свободните зони намалява с 6.1% през 2019 г. в сравнение с предходната година и достига 19.7 милиарда долара.

През първата половина на 2018 г. индустрията е втора по принос в ръста на икономиката, но през второто тримесечие бележи лек спад. През първото тримесечие промишленият сектор бележи ръст от 8.1 % и допринесе за икономическия ръст с 1.7 пункта, а през второто тримесечие нарасна с 4.3 %, допринасяйки за икономическия ръст с 0.9 пункта.

След третото тримесечие показателите за инвестициите сочат спад както за производството, така и за вноса. Спадът на инвестиционните показатели се появи поради колебанията на обменния курс и лихвите, и затягане на условията за кредитиране.

След третото тримесечие показателите за инвестициите сочат спад както за производството, така и за вноса. Спадът на инвестиционните показатели се появи поради колебанията на обменния курс и лихвите, и затягане на условията за кредитиране.

• Ръст на реалния БВП – 0,6 % (2019)
• Инфлация – 11,84 % (2019)
• Безработица – 13,7 % (2019)
• Брутен държавен дълг – 13,4 % (2019)